Моето скорошно бленуване за вечно лято донесе поредица от горещи дни, с които да отпразнуваме последното си голямо пътешествие за този сезон. Любими наши приятели започнаха "предай нататък" акция с билети за Беглика фест и един семеен се озова в нас като сватбен подарък. И така, първата част от нашето пътуване започна с припряно, но късметлийско спускане на юг, сменяне на всевъзможни видове превозни средства, подрънкване на канчета и смях по гарите. Тази година беше нашето първо стъпване в Родопите и двамата останахме истински запленени от величествените борове и топлите, отзивчиви хора. Макар да имах някои съмнения спрямо Беглика фест, мисля, че това беше най-добрият и позитивен фестивал за годината. Страхотна музика, особено любимата ми Ире, страхотна атмосфера, страхотни гледки, далечно усещане за Уудсток, много смях, много хипария на стари години, много положителни енергии и въобще незабравимо изкарване. Огромната луна, нощният язовир, трепкащ от звездни отражения, сутрешните мъгли и жаркото слънце потвърдиха повторното ни посещение на Беглика следващата година.Душата ми се чувства препълнена и презаредена! А 350 километра и четири дни по-късно, докато пиша тази публикация, чайките се надвикват и морето шуми ли, шуми....
No comments:
Post a Comment