Saturday, July 18, 2015

Горната земя

Най-накрая нашето семейство стъпи и на Рила - това магично, величествено място, с неповторим дух и мощна енергетика. За нас с Христо, свикнали със Стара Планина, беше малко объркващо изживяване - флората е друга, въздухът също, гледките са познати и чужди същевременно, пътеките широки и доста населени, а хижите съвсем различни от тукашните. И този глупав лифт, не мога да опиша възмущението си от тълпите хора, които по обяд се изсипваха пред хижа Рилски езера, тъпчеха с неподготвени крака тревите, плажуваха покрай езерата, хвърляха отпадъците си и шумяха, шумяха, шумяха. Сред всичката хубост на Рила, толкова хора просто не са на мястото си, някак изхабяват уникалната енергия на планината, разкъсват връзката и тайнството. Естествено срещнахме и невероятни личности, с които говорихме за изкуство, Булгаков, хайку и Бийтълс; други пък улесниха предвижването ни стократно (Калин Гелев ЕТ, препоръчваме), трети ни посрещнаха приятелски и с усмивки на лицата. И тези спиращи дъха гледки, върхове докъдето погледът стига, езера като огледала за небето и неясното усещане за тибетска мистика... 















































2 comments:

  1. Плажували са?

    Иначе тълпите за неибежни понякога, уви...

    ReplyDelete
  2. Да, плажуваха си най-спокойно! Жалко за чудното място, трябва да изчезне тоя лифт и всичко ще се нареди!

    ReplyDelete